In search of the lost citizen | Dumitru Borțun | TEDxBrașov

In search of the lost citizen | Dumitru Borțun | TEDxBrașov


Translator: Vladimir Mitev Моята реч е със заглавие “В
търсене на изгубения гражданин” И мисля, че така правя добра културна
алюзия, използвана и от господин Бугнич, и насочва към романа на Марсел Пруст
“В търсене на изгубеното време”. Книгата задава основата на речта ми,
която може да се намери и в писмен вид. Как достигнах до тази тема? Преди години – мисля преди повече от 10
години, когато синът ми Владимир беше още в гимназията, ходехме на стадиона
да гледаме футболни мачове. Вървяхме обаче заедно само
до входа на стадиона. Там се разделяхме. Той отиваше в сектора на ултрасите, заедно
с които викаше и танцуваше песни с висока степен на духовност
– посветени на кучетата (както са наричани привържениците
на “Динамо” Букурещ – бел. прев.) А аз отивах на трибуната, където
бяхме сериозните, семейни хора Тревожех се за моя син, защото
имаше мачове с по-висок риск от насилие А той ми казваше: “Господине,
отивай да стоиш заедно с гражданите!” Замислих се – какво ли има предвид под
“гражданин”. Давам си сметка, че за младите
тази дума има стилистична стойност Не им харесва, че нещо е скучно,
отегчаващо и… гражданско Заинтересувах се какъв е произходът
на това обезценяване на гражданското Замислих се дали то не се дължи
на комунистическия режим Знаете, че комунистите са били от село.
А този термин е бил запазен само за
онези, които са в затвора Защото в затвора не е можело да се строи
социализма, така че не е можело да си другар Затова хората са си
говорили на “гражданино”. И в съда са се обръщали към
правонарушителите с “гражданино” Гражданинът е бил жител
на определена територия, а не член на обществото
с права и задължения. После си дадох сметка, че в
нашата култура съществува един известен персонаж от Йон Лука
Караджиале – измъченият гражданин Той е модел за объркания
и неинформиран човек. А неговата реплика: “За кого да гласувам?”
се е превърнала във фолклор за румънския народ, защото пиесата на Караджиале
“Едно изгубено писмо” се учи в училище. Тази реплика бе трансформирана в една
друга фраза, която се разпространява по медиите – за “простия гражданин”.
“Питам като прост гражданин”. Това значи, че обезценяването
на идеята за гражданина е било възприето в колективното
въображаемо и масово съзнание В другите култури гражданинът се нарича
“човекът на улицата”, “обикновеният човек” или “честният човек”, както казват
французите, при нас е “простият гражданин”. Опитвам се да мисля и по-нататък.
И тук ще направя една скоба. Добре е да имаме обмен на идеи, т.е.
да се върнем в къщи с различни идеи от тези, с
които сме тръгнали оттам. Правя тази бележка заради една идея, която
искам да отнесете във вашите домове. Ако хвърлим цялата вина
за злините ни днес върху комунистическия период, мисля,
че ще направим голяма грешка. Най-напред, защото си пречим да направим
честен анализ на нашето битие и на нашия тип цивилизация, която е
много по-древна от комунизма. Комунизмът насърчи тенденции, които
са съществували и преди него. И тези дефекти са съществували поне 300 години преди
идването му още по времето на фанариотите. Нека не обвиняваме само чужденците, които са ни
донесли комунизма със съветските танкове. Нали не смятате, че дотогава
румънската цивилизация е била без вина, чиста и неопетнена, и е била
насилена от съветските танкове Така че причините за
отсъствието на това гражданско и активно поведение са много
по-стари от комунизма И така осъзнах, че на
територията на нашата страна крепостничеството е било
отменено най-късно в цяла Европа. Историците казват, че тази форма
на принудителен труд, който не се заплаща, поражда две
тежки явления в обществото – мързел и кражби. Но създава и един морал на
подчинението и слугуването, противопоставен на
доминацията на господарите. Ако крепостничеството се
запази прекалено много през феодализма, се оказваме
забавени в развитието си. Днес можем да открием манталитета
на крепостния селянин в онези, които участват в
корпоративното робство на труда. Те твърдят, че не се чувстват
доминирани и експлоатирани. Това е един феномен, който
ме кара да мисля, че има три категории хора – две
големи и една много малка. Първите са слуги, които търсят стопанин,
който да се грижи за тях и да ги закриля. Другите – наопаки, са господари,
които си търсят слуги, готови да им служат, да правят каквото
трябва и да получават сигурност. Клиентелизмът в Румъния
не работи само с пари. В политическият живот
той действа чрез пари. В социалния живот действа и чрез
размяна на услуги – услуга за услуга. Единият защитава другия,
другият пък му служи. И така си правим подбор
и се издигаме помежду си. Това е клиентелистката пирамида,
за която говореше и националния ни поет Михай
Еминеску в своето време Но съществува и една друга, малка
категория хора, които искат да са граждани. Да са
зрели политически, да имат права и свободи и те
да бъдат защитавани, също да си изпълняват задълженията към държавата.
Т.е. хора като нас. Статистически тази
категория е доста малка. Тогава се замислих, че има
и още една категория хора, свързана с глобализацията.
Става въпрос за т.нар. мултинационални корпорации,
които овладяха глобализацията. Те нямат нужда от граждани,
а от консуматори. Те имат нужда от лоялни служители,
които са дисциплинирани и не говорят. Това са нарича
евфеместично организационна култура. “Корпорациите са моето семейство.”
“Моята мисия е тяхна”. “Те ми задават истинския идеал за живота.” “Моите задачи са техните бизнес цели.” Поделенията за човешки ресурси
не правят нищо друго, освен да развият до максимум тази
експлоатация на човешки ресурси. Но вън от организацията си корпорациите
нямат нужда от граждани, а от консуматори. От хора, които се оставят да бъдат
манипулирани от желанията си за потребление и от зависимостите си,
много от които са създадени изкуствено Те са създадени изкуствено от
рекламната индустрия и от масмедиите, за да се служи на мрежите за
производство и дистрибуция. Откъде тогава да дойде гражданинът?
Според мене имаме три жизнеспособни
решения в тази ситуация. Едното е с възхода на
глобализацията да имаме все повече децентрализация и контакти между
различните етноси, раси и т.н. По този начин хората започват
да разбират света и от друга позиция, освен от тази на
собствената си социална група. Това е раздяла с етноцентризма
или с груповия егоизъм. Това значи да се разделим с
етническата си идентичност и да се сдобием с една
гражданска идентичност. С други думи етническият патриотизъм,
свързан със символи като лука и горчицата, да се трансформира
в граждански патриотизъм, свързан със солидарност на граждански,
а не на етнически принцип. Последният се активизира само при катастрофи,
революции или войни, но иначе го губим. Процесът, за който говоря е
естествен, но протича бавно. Второто решение е образование. Говоря не в смисъла на гражданско образование
– да си знаем конституцията и т.н. Не! Става въпрос за обучение
в критическо мислене. Преподавам критическо мислене в
следдокторантското училище. Критическото мислене ни помага да разберем трите
най-съществени неща в нашия живот. Кои съждения можем
да приемем за истини, Кои съждения трябва да отхвърлим и за кои
съждения трябва да отложим преценката до момента, в които усетим, че можем да решим
дали да ги приемем или да ги отхвърлим. Това е изключително важно – да
можеш да отложиш преценката. Да кажеш: “Не знам. Не мога
да се произнеса. Не знам. Ще търся и ще проучвам още!” В английския език има израз, означаващ:
“Не знам дали е точно така”. Изразът е: “Изкушавам се да смятам, че…”
или “На път съм да повярвам, че…” Изразът подсказва за скептицизъм А как е при нас? Ние винаги знаем най-добре,
защото става въпрос за нашата идея. И накрая, третото решение е
способността да се правят комуникационни кампании,
различаващи се от пропаганда. Комуникационни кампания, които да предложат
нови отношения към социалните реалности. Те трябва да се насочат към
модернизация на нашия народ в неговия манталитет, поведение и цели. Защото в
момента имаме модерни цели, които се опитваме да реализираме чрез предмодерни
хора. С хора, които не мислят модерно. Ето защо като основател на Румънската асоциация
за PR съм говорил с всички правителства. С едно единствено изключение,
никой не разбра проблема. Надявам се да имаме шанса да имаме един
интелигентен и отговорен елит. Патриотичен в гражданския смисъл на думата.
Благодаря за вниманието!

Comments

  1. Post
    Author
  2. Post
    Author
  3. Post
    Author
  4. Post
    Author
  5. Post
    Author
  6. Post
    Author
  7. Post
    Author
    SkarNet

    Foarte bun discursul si foarte adevarat, in Romania exista o mare problema la mentalitatea oamenilor si nu prea se cauta o cale de a corecta asta pentru ca cei de sus de asta au nevoie.. oameni ce pot fi manipulati

  8. Post
    Author
    Mircea Badea Inc

    Ar fi superb sa avem mai multi oamenii ca dumneavoastra sa vorbesca public despre aceste subiecte sub diferite forme.

  9. Post
    Author
    bronto zaur

    Asta inseamna sa fii patriot, crestin si tot ce tine de bunul mers al unei societati. La momentul actual romanii sunt niste crestini ipocriti si patrioti la un mic si o bere.

  10. Post
    Author
  11. Post
    Author
    Om viu, nascut viu

    Statul este o corporație, …vai mama noastră…sunteți transformați în agenții statului din naștere….prin CNP….

  12. Post
    Author
  13. Post
    Author
  14. Post
    Author
  15. Post
    Author
  16. Post
    Author
  17. Post
    Author
  18. Post
    Author
    Sindrom Sindroame

    Intr-un popor cu rata analfabetismului de peste 40% si o rata imensa de emigrare sincer ma gandeam ca acest video despre "cetateanul pierdut" este de fapt despre cetateanul plecat. Frumos spus. Sunt tentat sa cred totusi ca este aproape imposibil sa prindem in viata aceasta tranformare a poporului nostru.

  19. Post
    Author
    Marius E.

    Se spune "era" ,nu "ierea"… :)))) Slabut profesor…Am avut si eu unul de economie politica in facultate …S-a sinucis saracul dupa asazisa revolutie…Asta vad ca a rezistat… :)))))

  20. Post
    Author
  21. Post
    Author
    Mazilu Andrei

    Vad ca exista ceva hate in comentarii. Niciodata nu o sa inteleg de ce ii satisface pe unii oameni sa ii vorbeasca de rau pe altii, in loc de a incerca sa lase ceva frumos in urma.

  22. Post
    Author
  23. Post
    Author
  24. Post
    Author
    Theo Iordache

    Cel mai bun Ted Talk din Romania, pe care l-am auzit pana acum.
    Truth, Responsibility, Freedom of Speech and Critical Thinking!

  25. Post
    Author

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *